-Разкажи ни по-подробно какво представлява приказката за меда. Отново ли спазваш стила от предишните интерактивни книги в които има и игри?

Мая:

-Стилът на “Защо медът е толкова сладък?” е същият, както на “Кой светна луната?” и “Как се казва тази книга?”. В случая тя се явява тяхно трето продължение и началото на нова история. Също, като другите две книги и тя представлява цяла история по пътя на която има различни игри.

Подходът, който използвам е холистичен или както е по-модерно да се казва – мултидисциплинарен. С прости думи може да се каже, че в книгата са комбинирани игри от различните образователни предмети.

Примерно са смесени игри за музиката и нотите, с видовете музикални инструменти, но също така те са комбинирани с игри за геометрични форми, за наблюдателност, както и трите основни цвята. Идеята ми е че както в живота не използваме само математика или само български език (примерно), а във всеки един момент може да се наложи да използваме различно умение или познание, като най-често комбинираме няколко такива, то така и когато ги учим не е нужно да са отделени едно от друго. Дори когато ги учим в комбинация, помагаме на мозъка да ги запомни по-лесно чрез асоциативната памет, която използва цветове, форми, звуци и т.н. Ето пример за една от тези игри за музиката, която е част от историята. На нея има петолиние на което са нарисувани нотите от първа октава. Всяка нота е в различен цвят и като допълнение има различна форма на камшичето. Примерно “до” е с кръгче, “ре” е със звездичка и т.н. Същите форми са разпръснати около цветята. Децата трябва да ги открият. На тях са изписани имената на нотите. Целта е да открият жълтото кръгче с надпис “до” и така ще разберат, че тази първа нота на петолинието се казва така. След това трябва да запишат името й там. Същата игра се повтаря, но този път с клавишите на пианото:

-В тази книга има и много рецепти за готвене на вкусни неща. Разкажи ни за тях!

Мая:

-О да, има няколко рецепти. Първата е за класически палачинки. При нея едната игра се състои в това детето да потърси в илюстрацията нужните продукти, като тях ги има изобразени в самата рецепта, а детето трябва да ги потърси в илюстрацията, която е до рецептата, където обаче не всички ги има точно в същите варианти. Примерно – търсим прясно мляко, но може вместо него да изберем бадемово такова. Или трябва да имаме купа, но може да изберем друга, а не същата от картинката в рецептата. Т.е. тази игра доразвива игрите Look and finde в които целта е да се търсят еднакви предметчета или конкретни обекти. В играта с рецептата обаче трябва да се вложи и аналитично мислене и да се открият сходни предмети, не само същите такива.

Следващата игра е с приготвянето на сместа за палачинките. Детето трябва да пресметне колко време ще му е необходимо, като аз съм описала колко минути са нужни за всяка стъпка и накрая има място, където то трябва да запише тези минутки и да ги събере. Задачите не са сложни и са с много картинки, така че визуално да става лесно за разбиране и от по-малки деца.

По-нататък в историята попадаме на друга рецепта, този път за безглутенови палачинки. При тях освен пресмятане на времето има и една игра свързана с плънката за палачинките, която е солена и се приготвя с настърган кашкавал. Покрай разпределяне на една пита кашкавал и нейното нарязване на точни грамажи – детето учи и упражнява дробите по начин, който е достъпен и за по-малки деца, защото всичко е онагледено основно чрез картинки.

И накрая за разкош има и рецепта за лимонада на Жадната Жаба в която се учим да смятаме с половин лимони, които в крайна сметка правят цели лимони, когато ги съберем, разбира се.

-Значи покрай рецептите има много пресмятане, така ли?

Мая:

-Да! Идеята ми е всяко действие, което подканвам детето да извърши да бъде с някаква цел. В голяма част от случаите целта е да помогне на героите да продължат нататък в историята. Така пресмятането добива по-голям смисъл и не е самоцелна задачата, която трябва да се реши без причина.

Именно любопитството

“Какво ще се случи нататък?” е водещото, за да решим задачите. Тогава те се превръщат в игра в онзи висш смисъл на думата “учене”.

Мая:

-Пресмятане има и в други игри, не само покрай рецептите. Примерно за да помогнем на сервитьорката да сипе точно по половин чашка лимонада във всички чашки за лимонада по масите в чудната горска сладкарница “Медница” – ние трябва да преброим колко точно половинки ще сипем и колко цели чаши прави това. След това, за да отсервираме масите, като вдигнем всички чашки, които са по две една в друга, трябва да ги броим на глас – две, четири, шест и т.н.

Мая:

-В книгите винаги има и игри свързани с писането на букви и думи. Точно преди да издам “Защо медът е толкова сладък?” – направих комплекта с карти “Коя е тази буква?”. За него ми помогна със съвети и фокус групи приложния психолог Ивилина Иванчева. Реших, че ще е забавно в книгата да има игра с тези букви, без значение дали имате комплекта с карти или не. Ако го имате игрите просто стават повече, но и без комплекта, разбира се, може да се изиграят основните игри в книгата. Примерно, когато гласовитите цветя си загубват гласа от много плач и Любка се опитва да им помогне, тогава идва ролята на читателя който трябва да потърси гласните букви, които липсват по листенцата на цветята. Те са разпръснати наоколо в илюстрацията и са скрити в топли цветове, а разбираме кои са топлите цветове, защото са изобразени предметчета, като печки, лампи и т.н. които излъчват някакъв вид топлина. Това е игра, която обединява гласните букви, видовете гласни букви (ако имате комплекта с картите) и видовете топли и студени цветове и какво става, когато ги смесим. По този начин един разтвор от книгата може да се играе на много пластове и по-дълго време. Ето вижте:

-Интересно е че преливаш игрите от музика в цветове, от цветове в букви и цифри. Има ли още теми или познания в различни области, които си заложила, като игри в книгата?

Мая:

-Едната тема, която започнах в бебешката книга от поредицата, а именно – “Кой стаята разбърка?” е познанието за емоционалната интелигентност, а именно да учим децата да назовават емоциите. Към “Защо медът е толкова сладък?” има една голяма игра с цветята, които са в различни настроения, но ние трябва да разберем кое цвете как се чувства, като за целта има пчелички, които ни подсказват с реплики. Също така под всяко цвете има написано изречение, което трябва да допълним с липсващата дума и тя е именно емоцията, която изпитва даденото цвете в този момент. В играта се казва, че понякога дори най-веселите цветя могат да бъдат тъжни или ядосани. Можете да разпечатате вкъщи тази игра и да я дадете на децата си да я оцветят. Оцветяването е също част от разбирането на емоциите, които имат своите различни нюанси, нещо за което споменаваме в една друга книга, която излезе след книгата за пчеличките: “Как да празнувам рождения си ден? Чудовищно добър наръчник за празниците”

А това е играта с цветята, която можете да си разпечатате: