Скритите интерактивни изненади в „Кой светна луната?“
Образователното приложение „Кой светна луната?“ крие в себе си цяла вселена за децата. Повечето приложения, с които малките са свикнали, изискват едни и същи умения ниво след ниво. Често виждаме простичък дизайн, на фона на който се случват повтарящи се действия, като сценарият се усложнява бавно и постепенно. Това често води до един и същ резултат – децата се отегчават след първите няколко нива, а на родителите им се налага да трият, свалят и плащат за нови приложения.
“Кой светна Луната?”, обаче, е толкова богата на действие и детайли, че децата могат да играят на всяко ниво няколко пъти и всеки път да откриват по нещо ново и вдъхновяващо.
Всяко ниво е абсолютно различно, но логично свързано в рамките на приказката. Така децата непрекъснато откриват по нещо ново от необятния приказен свят заедно със своите приятели-герои.
Играта е изцяло интерактивна и буквално всичко в нея чака да бъде раздвижено, което я прави особено подходяща за деца, които бързо се отегчават и имат проблем със задържането на вниманието. Много от забавните свойства на предметите и героите в „Кой светна луната?“ остават скрити, докато любопитното дете не ги открие само. Изненадите на приложението са безброй, но нека ви разкрием няколко от тях.
Всичко в „Кой светна луната?“ може да бъде раздвижвано, а играта е жива и динамична от самото начало. На снимката по-горе виждате началния екран. Ако натиснете върху Любка, тя се протяга към луната. Леличката с лейката пък започва да полива цветето при докосване. Във всеки един момент от играта, при натискане всяка една звездичка в небето пуска светлинки и звънти.
Първото ниво на „Кой светна луната?“ е опознавателно, а децата могат да експериментират и да мърдат почти всичко на екрана. Така например, може да хванеш насекомото и да го разходиш по екрана. Ако само го докоснеш пък, то издава звуци. Дори и хълмът е интерактивен и реагира на докосване като се свива леко.
При докосване и героите реагират с различни реплики или движения. Така например, както се вижда на снимката по-горе, Гъбарко си хвърля шапката във въздуха, ако го докоснеш.
В една от първите игри в „Кой светна луната?“ децата трябва да помогнат на Любка и да подредят стаята й като преместят съответните предмети на мястото им. На земята има МП3 плейър, чието място е в шкафа. Но ако сложиш плейъра на ушите на Любка, тя започва да слуша музика!
В същата игра за подреждане на разхвърляната стая, се крият и още изненади за малките любопитковци. При натискане на полюлея той се клатушка, ако се натисне картинката на стената от нея излиза малко червейче, лампата на бюрото може да се включва и изключва. Ако пък децата провлачат пръстче по тялото на Любка, я гъделичкат, а тя се засмива.
На следващия екран, докато Бабата на Любка й чете приказката, пръстчетата на краката на Любка се подават под одеалото. Ако децата натиснат крачетата й, пак гъделичкат Любка.
В същия екран мога да се раздвижат и куклата и мишката на пода, чадъра, който може да накараш да подскача, а ако докоснеш тефтерчето и химикалката, тя започва да пише сама в него.
Докато децата следват добрата вещица Звездна в нейното пътешествие към дома, целият екран и всичко на него е на тяхно разположение за игра. Така например облачетата в небето могат да бъдат размествани, а децата могат да хванат Звездна и да я превъртят във въздуха.
По време на играта с подреждането на цифрите на часовника, на екрана има геройчета, които казват на децата дали са сложили числото на правилното място, но и също реагират на докосване, могат да се мърдат по екрана и имат реплики.
Във втората част на играта отново се крият безброй изненади за любопитните деца. Например те могат да рисуват по небето с различни ефекти като фойерверки.
В същата част, по време на играта с Дядо Коледа, децата трябва да намерят конкретен подарък. Но ако решат да разгледат всички подаръци, от тях изскокват различни предмети и същества.
Един от подаръците, например, се превръща в пиле, което децата могат да разхождат по екрана, докато то лети и се плези.
Изненадите в „Кой светна луната?“ наистина са безкрайни. Но основното за това така изпипано бутиково образователно приложение е, че не спира да стимулира въображението на децата. Много от раздвижванията на предметите в играта нямат подсказка. Така малките любопитковци сами могат да открият изненадите и да продължават да играят на играта със същия интерес и забавление, всеки следващ път.