Как да четем заедно с децата
Упътване за родители, баби и дядовци, чичовци и лели, братя и сестри, и други големи човеци
Докато четете книжката, показвайте на детето кое какво е. В зависимост от неговата възраст може или само вие да му разказвате, или да го питате и то да ви отговаря, ако вече умее да казва думички. Поканете го да ви посочва с пръстче: Кое какво е? Къде стои в момента това нещо? А кое е правилното място, на което трябва да го сложим?
Да започнем със страници 4 и 5 от книгата. Първо прочетете текста от историята, после игрите, чиито условия страхливковецът Бубо казва. След това обърнете внимание на това какво има на масата. Това е обувка. Дали мястото ѝ е там? Къде е редно да си държим обувките? Под масата пък има домат. Той е храна и може да го смачкаме, без да искаме. Къде ще бъде по-добре да го сложим? Какви други неща има по земята? Нека детето ги изброи.
В цялата книга обръщаме специално внимание на емоциите. В началото Любка се разгневява. Какво е усещането, когато си гневен? Какво може да ни разгневи? Добре е да обясним на детето, че гневът е нормална емоция. Може да изимитирате гняв, като изръмжите като мече – това ще бъде забавно за детето. Ако някой ни вземе играчката, без ние да сме я дали, нормално е да се ядосаме. Важно е как ще реагираме обаче!
Продължаваме към страници 5 и 6. Тук играта е с търсене на предметчета и назоваване на техните геометрични форми. Препоръчваме да я играете заедно с детето, като посочвате с пръст предмета и го назовавате, примерно: „Това е подарък и той е с квадратна форма. Той е квадрат. Ще го сложим ей тук, на наметалото на Сънчо.“ По този начин посочвате и назовавате всеки един предмет или помагате на детето с напътствия, докато то търси обектите. След това можете да покажете на детето, че по дрехите на Сънчо има други формички. Какви са те?
Обърнете внимание на масата. Върху нея има грозде, кашкавал и бонбон. Попитайте детето кое от тези неща е подходящо за закуска. Отбележете (без да назидавате), че бонбони се хапват само от време на време. Гроздето има толкова много сладки бонбонки! А кашкавалът е любим на всички малки мишлета, които го душкат с любопитни нослета. Доразказвайте по картинките на воля. Няма проблем да си доизмисляте истории по тях.
На страници 6 и 7 Любка се чуди какво ври в тенджерата. Попитайте детето и му помогнете да отгатне, като потърси в картинките наоколо. Тук емоцията, която Любка изпитва, е щастие. Отново обърнете внимание и попитайте детето кога се чувства щастливо. Какво го кара да се чувства така? Щастието е много хубава емоция, но е нормално да изпитваме и други освен нея. После потърсете колко балончета летят наоколо. Те са на три връзки по три балона. Можете да ги преброите заедно, като показвате с пръст и отброявате: 1, 2, 3... Около кравите хвърчат различни любопитни въпроси. Прочетете ги на детето и добавете още, ако се сетите за такива. Обяснете му, че това са любимите въпроси на Любка Любопиткова – главното геройче в книгата.
На страници 8 и 9 има игра с часовника. Като откриете числата, можете да дадете на детето да ги запише с моливче или само да ги посочи с пръст – това ще го научи кое число къде стои. Когато числата са подредени, вижте колко часа показва часовникът. Обяснете на детето, че това е приказният момент, в който, ако си ляга всяка вечер, ще сънува истински вълшебства. Феята Сънка е позната от различни приказки от поредицата „Туй-Онуй“, но най-вече от първата книга „Кой светна Луната?“, където също има подобна игра с часовника. След това можете да попитате детето какви герои вижда на картинката. Колко рибки плуват в морето? Какви цветове са те? Колко звездички има около Луната? Не забравяйте тази, която държи еднорогът.
На страници 10 и 11 вече навлизаме в основната тема на книгата, а именно страховете. Нека разгледаме чудовищата – те май по-скоро изглеждат смешни, отколкото страшни. А какво лети в тази вихрушка? Поканете детето да изброи предметите в нея, като ги посочва с пръстче. Помагайте му и вие! Тук явно освен чудовища има и уплашени животни и птици. Кои са те? Вижте и играта за търсене на зелено и на червено чудовище. Зеленото е на червен фон, а червеното е на зелен. Това е така, защото, ако детето има далтонизъм, то ще се затрудни при откриването им. Тази игра е вид тест за далтонизъм, но може да бъде забавна за всички деца. Попитайте детето дали е сънувало кошмари – сънища, които го плашат. Обяснете, че всеки понякога сънува кошмари. Те не са истински и няма как да бъдат опасни. Все пак дори тези чудовища са толкова смешни, като се загледаш в тях!
Страници 12 и 13 са ключови в историята. Тук има рецепта, чрез която детето да се справя със среднощните страхове, а защо не и с всякакви други. На помощ идват страхливковците, които са познати и от други книги от поредицата. Тук те гонят кошмарите, а детето трябва да стане, да плесне с ръце и да каже вълшебните думи за прогонване на страховете. Добре е да подчертаем, че когато Любка вика страхливковците, тя казва вълшебната дума „МОЛЯ“. Когато искаме нещо от някого, ние винаги се обръщаме любезно и с молба към него. Тези страници са подходящ момент да поговорите с детето за страха и да му обясните, че той е съвсем нормална емоция, която съществува, за да ни пази. Единствено трябва да внимаваме да не допуснем страха да стане твърде голям, защото тогава той губи своя смисъл и започваме да се боим от самия страх. Което няма смисъл! Има и един парадокс – чрез историята подсказваме, че под леглото не се крият чудовища, ами страхливковци, а те са наши приятели, които са там, за да ни пазят. Т.е. дори детето да си мисли, че има чудовища под леглото, това всъщност са страхливковците, които ще го защитават от кошмарите.
И стигаме до последните две страници, където Любка трябва да става от сън и се разделя със Сънчо и страната на сънищата. Сънчо изпитва ТЪГА от раздялата им. Нормално е, когато се разделяш с някого, да ти е тъжно. Тъжно може да ни е по много поводи. Не се притеснявайте да обсъждате с детето всички емоции, защото те са част от нас и ако потиснем някоя емоция, която ни притеснява, после тя ни кара да се чувстваме тревожни. Ето защо обяснете на детето, че когато изпитва тъга или страх, дори гняв, нека не ги спира! Единствено трябва да се научи да ги преживява и да се освобождава от тях, когато вече не са му нужни. Но всяка емоция има своята важна работа, затова е добре да не я спираме да си я върши.
Накрая попитайте детето дали лесно става сутрин, било то за детска градина или по принцип. Любка, която иначе никак не обича да си ляга, вече е открила вълшебния свят на сънищата. Не се страхува от кошмарите, защото си има добри приятели страхливковци. Тя се наслаждава на пътешествията из страната на сънищата, където е пълно с русалки, еднорози, пирати и всякакви чудновати вълшебства. Затова Любка няма търпение да си легне отново и да сънува.
Можете да допълните, че освен всичко сънят ни прави здрави, което остава като тема за продължение...