От първата поява
на Уики до днес са изминали доста години. И макар, че за това време комикс
културата в България е направила няколко решителни крачки напред (редица
изложби, участия на наши художници в международни фестивали, и разбира се –
появата на секция "Комикс" към СБХ, сред чиито членове е и самата Мая
Бочева), у нас все още е трудно да се намерят комикси, които са насочени към младите
читатели, а още повече пък български такива. На фона на западните комикси за
супергерои, френско-белгийски класики като Лъки Люк и Астерикс, японска манга,
родни комикси на историческа тематика, фантастични и приключенски комикси за
юноши и възрастни, чисто детските комикси са наистина малко. Всъщност,
заглавията, които могат да бъдат открити в книжарниците към днешна дата се
броят на пръстите на едната ръка. Сред тях са "Илийчо и Август" на
Сотир Гелев и Пенко Гелев, няколкото книжки за Мумините на Туве Янсон и
поредицата "Ана-Ана" на Доминик Рок и Алекси Дормал. А
"Пътешествието на Уики" не прилича на нито един от тези комикси. Ето
защо творчеството на Мая Бочева предоставя едно не само приятно, но и крайно
необходимо разнообразие.
Приключенията на
Уики са това, което на запад биха определили като indie комикс (от думата
independent – т.е. "независим"). Тук всичко е в ръцете на твореца.
Няма спуснати отгоре сценарии, няма установени издателски правила, състезаване
с месечни срокове, преследване на пазарни тенденции... "Пътешествието на
Уики" е пълна противоположност на комерсиалния комикс, който често се
продава главно заради определено лого или франчайз, и всеки отделен брой се
работи от художниците "на ишлеме", просто поредният от конвейерната
линия. Рисуваните истории на малката героиня са личен, авторски проект, и
наличието на тази творческа свобода определено си личи из целия комикс.
Всяка страница е
полет на въображението. Всеки панел излъчва жизнерадостна, детска невинност.
Всевъзможни животинки и одухотворени предмети щъкат из рисунките и правят
компания на дружелюбните главни герои. В това отношение "Пътешествието на
Уики" е достоен наследник на емблематичния "Дарко" на Николай
Додов. Разчупените рамки на изображенията и нестандартната перспектива
свидетелстват за художествена волност и откривателски дух – качества, присъщи
на детските рисунки, но пренесени в професионално комикс произведение. И както
подобава на една съвременна приказка, наред с вечните теми за приятелството,
смелостта и задружната работи, в "Пътешествието на Уики" не са
забравени и актуални въпроси като разделното изхвърляне на отпадъците,
опазването на околната среда, здравословните храни...