Съвети от психолог за "Какъв цвят е тази емоция?"

Тази игра е истински наръчник – безценен помощник в общуването с вашето дете!

Настолната игра за ранно детско развитие „Какъв цвят е тази емоция?“ създадохме заедно с приложния психолог Ивилина Иванчева – човек, който с огромна любов и професионализъм работи с деца всеки ден. Нейната експертиза се вписва толкова естествено в нашите проекти, че всяко следващо заглавие става все по-смислено и полезно за малките и за техните родители и преподаватели.

Исках да създам игра, с която децата да учат цветовете (сподели Мая Бочева-Уики - автор на играта) – а Ивилина видя в това възможност да разкажем за емоциите.

Синьото – тъга, жълтото – радост, червеното – гняв… това го знаем.

Но какво става, когато синьото стане по-светло? Когато червеното стане меко като розово?

Цветовете се превръщат в език, чрез който децата разбират света вътре в себе си.

Играта е забавна, лесна и близка до децата, но и много ценна за родителите, защото помага да се разбере темпераментът на малкия човек до вас.

А идеята да създадем инструмент за опознаване на темперамента беше една от най-вдъхновяващите, които Ивилина е предлагала!

Ако искате да опознаете по-добре вашето дете, да му помогнете да разбере своите чувства и да споделите моменти, изпълнени с смях, връзка и нежност – тази игра е за вас.

Благодарим на Ивилина за нейната отдаденост, мъдрост и голямо сърце.

Продължаваме напред – има още толкова цветове за откриване!

Ивилина разказва за ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ:

Всеки родител би искал да познава в дълбочина личността на детето си. От дългогодишния ми опит като психолог, педагог и майка на три деца /две пораснали и самостоятелни дъщери и малък син със специални потребности/, мога да кажа, че всяко човешко същество се ражда с уникален темперамент, който не се променя до края на живота.
Всяко дете е дарено с неповторим темперамент, който наред с вътрешни фактори като наследственост, възрастови особености, естествени заложби, интереси, възприятия, емоционално състояние, множествена интелигентност, както и под влияние на външни фактори като семейна и социална среда, разширено семейство, връстници, учители и училище, медии, преживени житейски ситуации, формират характера и обуславят поведението на детето.
Вероятно сте чували за теорията за четирите темперамента: сангвиник /търсещ удоволствия и общителен/, холерик /амбициозен с лидерски качества/, флегматик /аналитичен и тих/ и меланхолик /спокоен и омиротворен/. При повечето хора споменатите категории се преливат в смесен тип темперамент като един или два са доминиращи. Към основните четири типа добавям и един допълнителен, наречен супин /от англ. отстъпчив и зависещ/.
Често хората използват думите „темперамент“ и „характер“ взаимозаменяемо, вероятно поради недостатъчна информираност. Изключително важно е като родители да познаваме както собствения си темперамент, така и този на партньора и на децата си, което би подобрило и улеснило взаимоотношенията в сложната семейна динамика.
Следва да отбележа, че разработените от нас карти с темпераменти са цветово кодирани и целят по-добро разпознаване на индивидуалните особености на децата, както и разбиране на тяхното специфично поведение и нужди в различни ситуации.
Необходимо е да наблюдаваме децата, да следим езика на тялото им, не само да слушаме какво ни казват чрез думи, но и да чуваме скритите послания на техните незадоволени нужди и потребности, които ни предават чрез постъпките си. Да анализираме наблюденията си, насърчавайки техните силни страни и насочвайки ги как да се справят със слабите си страни по конструктивен начин.
И така, нека разгледаме портретите на децата през призмата на основните темпераменти.
Ако си представим по познатата скала, отляво са меланхоликът и флегматикът – двата интровертни типа, а отдясно са сангвиникът и холерикът – двата екстровертни типа. От друга страна, холерикът и флегматикът са противоположности, съответно меланхоликът и сангвиникът също.

Сангвиникът
Сангвиникът се определя от групата на екстровертите. Приятелски настроен, ведър и разговорлив, той насочва вниманието си към външния свят и се зарежда емоционално от социални контакти и общуване с околните.
Детето със сангвиничен темперамент е весело, с подвижен ум, ентусиазирано проявява голям интерес към нови идеи. Умее бързо да става център на внимание с открития си характер, оптимизъм и любознателност. Когато учи е важно да му бъде интересно, което го стимулира интелектуално.
Слабото място на този темперамент е, че при такова дете бързо се сменят чувствата и мислите, което го прави да изглежда на моменти повърхностно. Лесно се поддава на влияние и се разсейва, но сякаш има вроден талант да импровизира и да се измъква от ситуацията. Интересува се повече от преживяването, отколкото от постигнатия резултат.
Съвети: На такъв тип дете е добре да му се предоставя достъп до различни видове дейности, тъй като монотонните не го задоволяват. Подходящи са игри със спортно-състезателен, както и с развлекателен характер. Следва да му се помогне да се съсредоточи върху избраното от него занимание, за да го доведе до край. Дори при евентуален неуспех, родителят трябва да не акцентира върху случилото се, както и да не критикува, а по-скоро да се опита да разбере чувствата му и да го насърчи.

Холерикът
Холерикът също е от групата на екстровертите.
Такова дете е право, решително, уверено в себе си и обича приключения. Не се страхува от трудности и се стреми към предизвикателства. Мотивира се от решаването на сложни задачи, като за разлика от детето сангвиник, за него е изключително важен крайният резултат. Увлича се към различни дейности, като умее да ангажира и другите деца към тях. Бързо взема решения и обича експериментите.
Често чуваме родителите да наричат такова дете буйно и палаво, тъй като е много подвижно, емоционално и лесно възбудимо. Действа бързо, не се отказва от набелязаните цели, но и бързо се гневи.
Ако родителят не проявява достатъчно търпимост по отношение на поведението на детето, ограничавайки активността му, то ще стане още по-неуправляемо.
Съвети: За дете с холеричен тип темперамент е важно да не се прилагат директни забрани и ограничения, провокиращи го към агресия. То не се впечатлява от словесни наказания, но трудно понася ограничаването на свободата му. Например: „Няма да излизаш!“ или „Наказан си сам в стаята си!“
Нуждае се от голяма физическа активност и значителни физически натоварвания, ангажиращи и канализиращи безспирната му енергия в различни дейности. Препоръчително е редуване на разнообразни и непродължителни активности. Необходимо е такова дете да се приучи към по-спокойни занимания, изискващи съсредоточаване на вниманието – приложни дейности като апликиране, рисуване, конструиране, както и намаляващи напрежението техники като арт- и музикотерапия и др.

Флегматикът
Флегматикът спада към групата на интровертите.
Дете с флегматичен тип темперамент е емоционално сдържано, външно спокойно, дисциплинирано, устойчиво и постоянно в интересите си. Необходимо му е време да отреагира в повечето ситуации. Не обича шумните места и игри, както и да общува интензивно с връстниците си. Има богат вътрешен свят и склонност да премисля казаното. Доброжелателно настроен и разумен, добросъвестен и трудолюбив, бавно и последователно се стреми да довежда делата си до край. Не очаквайте от детето флегматик емоционални изблици. Родителите забелязват, че безропотно следва дневния режим, задоволява се с обичайни неща и на него може да се разчита.
Съвети: На родителите на дете с флегматичен темперамент се препоръчва да не го пресират да действа бързо, за да не се травмира и това да окаже влияние върху неговата самооценка и работоспособност. Вместо това, следва да откриват различни творчески занимания и логически игри, които му носят удоволствие и развиват мисленето. Емоционалните му потребности лесно се задоволяват от посещения на музеи, изложби и културни събития. Препоръчително е да се компенсира недостатъчната му активност като бъде насочвано към подходящи спортни занимания – например туризъм и разходки в парка. Родителите трябва да знаят, че създадените у детето флегматик интереси са изключително трайни и се запазват до зряла възраст.

Меланхоликът
Детето с меланхоличен тип темперамент, подобно на флегматичния тип, е интровертно.
Много емоционално и лесно ранимо, раздразнително и плачливо. То е привързано към близките хора и домашни любимци, проявява емпатия, като съчувства и съпреживява всичко дълбоко. Стеснително и плахо се адаптира към нови места и хора, например в детската градина. Детето меланхолик обича творческата дейност и изкуството, където разгръща своята фантазия и съзерцание. То е отговорно и дисциплинирано до педантичност. Нереалистичните родителски очаквания и високи изисквания, както и неразбиране на деликатната му чувствителност и проявяване на критичност към такъв тип дете, крият риск от развитие на тревожност и неврози.
Съвети: Родителите на дете с меланхоличен тип темперамент трябва да поощряват опитите му за инициативност и самостоятелност. Добре е да му се предлагат варианти и възможности за избор. Препоръчително е да се включва в колективни детски игри, както и в занимания с животни. С цел изграждане на умения за общуване е добре да има приятел – домашен любимец. Особено подходящи за укрепване на нервната му система са плуването и водните процедури.
Такова дете има нужда да получава редовни похвали и одобрение от родителите си. Те да демонстрират вяра в способностите му, да му напомнят положителните моменти, за да разсеят мрачните, натрапливи мисли, които често тревожат детето меланхолик.

Не трябва да забравяме, че при един и същ човек при различни обстоятелства могат да се наблюдават черти, свойствени за различните темпераменти.

!!! И нещо ново и интересно за българската аудитория: многоуважаван от семейството ни колега и лектор от Америка преди години ни представи един сравнително новаторски модел и диагностичен, клиничен инструмент за анализиране на темпераментите, т.нар. „Арно системен профил“. На база многогодишни психологически експерименти и консултации д-р Арно и екипът му са стигнали до обособяването на пета категория темперамент, т.нар. „супин“. Най-общо погледнато, супинът е категорията, в която човек попада в случай, че не може да се впише в никоя от представените по-горе типове темперамент.
Детето с т.нар. „супин“ темперамент се характеризира със силно желание да помага на другите и да ги прави щастливи. Мило, емпатийно и чувствително към чуждите нужди, то притежава нежна и щедра природа. Често изпитва затруднения с инициирането на задачи или изразяването на нуждите си. По-скоро реактивно, отколкото проактивно. Нуждае се от насърчение, за да изрази своите нужди и желания. Склонно е да отстъпва, дори в своя вреда. Зависи от другите за насоки и му е трудно да взема самостоятелно решения. Избягва конфликти. Затруднява се да заявява себе си или да поставя граници. Нуждае се да бъде уверявано, че е обичано и ценено, особено от най-близките си. Поради склонността си да избягва конфликти и да потиска собствените си нужди, с течение на времето таи наранени чувства и негодувание.
Силни страни: Лоялно и надеждно, емпатийно и интуитивно, отличен слушател и наблюдател, способно на дълбоки и смислени взаимоотношения.
Слаби страни: Прекалено зависимо от другите, среща затруднения с асертивността и вземането на решения, склонно към пасивно-агресивно поведение, трудно изразява гнева си.
Съвети: Изразявайте очакванията си към детето и давайте ясни насоки. Насърчавайте го да изразява своите нужди и чувства. Помогнете му да развие увереност и умения за вземане на решения. Предлагайте постоянно уверение и позитивно подкрепление. Помогнете му да установява здравословни граници и да управлява конфликтите. Признавайте и оценявайте действията му, когато помага на другите.

В заключение, независимо дали сме все още деца или сме станали родители, всички ние сме родени с нещо вътре в себе си, което ни кара да мислим, чувстваме и действаме различно от останалите. Тъй като темпераментът, за разлика от характера, е вродената ни част, доминиращият в нас тип определя как ние, нашият партньор и деца бихме реагирали на хора, места и неща, водени от нашите индивидуални потребности.